Постинг
08.07.2008 21:46 -
История на похабените дни и нереализирани идей
Минават. Не отричайте - прекалено бързо е. Искам някои да им каже да се забавят, но те просто прелитат краи мен,
а аз дори не ги гоня. Дните, еднаквите ми дни си отиват един след друг. Нижат се и сякаш ми искат равносметка къде
и как ги пропилях. Уползотворих ли нещо в тях или ги упагубих. Замислям се и отговора изскача. Той буквално се отваря
пре мен - зее. Една огромна дупка е зейнала и незнайно защо вместо да се затваря тя става все по-голяма и по-голяма.
Няма действие. Липсва ми Стимул. Не желая да се захвана с проекти, които биха ме повели към евентуалното ми бъдеще.
Не намирам смисъла. Дори в образованието - формалното разбира се. Стремя се към ерудиция, старая се да се обогатявам
всеки ден, но ми липсва страст да се боря за една кауза, която по презумция е обречена. Обучението в България. Образованието
в България. Всяка форма на научен глад бива убивана в зародиш щом се замисля за образуванието и неговото ниво - отново в България.
Говоря за едни негласни истини,които са за известни на всеки новокандидатстващ ентусиаст - университетът не е място, където
можеш да разшириш хоризонтите пред себе си, не е място, къде можеш да представиш себе си като амбициозно, изълнено с желание
същество, търсещо своята реализация. Или поне не можеш да го покажеш в пълна степен. Спънките са много и разнородни. Ако
предположим, че съществува университет, в които корупцията не е силно изявена, било то и най-старият в България, предполага се и
по непотвърдени данни - наи-елитния, кое е нещото което те тласка към него? Да, точно идеята, една безумна идея, че този, който
учи - няма да работи. Така казват старите хора. Но аз имам друга теория - учил, недоучил, завършил и дори дипломиран не само няма да
работи, в положителния смисъл, но и с желание за работа пак няма да си намери такава. Какво е един лист хартия,удостоверение, за този,
който е студентствал 5 години, за да може после тя да бъде една завидна гордост в безработния му, ниско платен живот.
Животец. Може би новата житейска философия, с която ще напътстваме ние децата си ще изглежда по следния начин - " Който има връзки,
той не работи." Едно перфектно изложение на българската реалност. Достатъчно е да имаш роднини, ситуирани на правилните позиции, или
най-малкото добри познати, познати с възможности. Това вече придава един доста по-приятен облик на сивата реалност, тя вече не е толкова
тъмнееща, поне за теб и семейството ти. А егоизъм на човека никога не му е липсвал. Или по-скоро инстинкт за оцеляване. Но защо да се
замисляме - основното е ти да си добре, всичко останало трябва да се игнорира по ненатрапчив начин. Трябва да мачкаш по пътя към успеха,
та дори този конкурент, които те води с една диплома напред. Какво е тук някакъв си лист хартия, когато братовчед ти е шефът. Хм, колко
абсурден въпрос!
Да, небивал ентусиазъм разтърсва кандидатстудентската ми душа и изгарям от нетърпение по-скоро да се запиша за изпит. Естествена реплика
на хулителските ми писания биха били думи от рода на - " Учи за знания, не за диплома. " Признавам, мъдро. Но недостатъчно. Ако начетеността
беше достатъчна, за да живея необезпокоявано, задоволително, то идеята за образование в университет не би се зародила. Защото той -
институцията - Университет - не бива да е стъпка към признанието на амбициозни родители и незаинтересувани деца. Не бива да е ход за придобивка
на ненужна диплома. Той трябва да е врата. Врата затворена за корупция и връзкарщина. Врата затворена за Абсурда. И стимул. Стимул, който
днес липсва на много кандидати.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 39
Архив
